Анотация: Настоящата монографията е резултат от проведено научно изследване, свързано с двуезичните разговорници през ХІХ век.
В нея се разглежда типологията на разговорниците от периода на Възраждането, прави се социолингвистична характеристика както на авторите на разговорниците, така и на възрожденското общество. Представени са лингвистичните особености на изследваните източници и се разглеждат преводните трансформации в два руско-български разговорника. Застъпените в книгата теми и анализи имат за цел да представят в синтезиран вид процесите и пътищата за формиране на българския книжовен език. Монографията е опит да се проследят възрожденските възгледи за езика, които откриваме в разговорниците, отпечатани в периода от 30-те – до началото на 80-те години на ХІХ век.